Погледът.

- Значи ли един поглед нещо? – попита тя, нежно , с надежда в очите.
- Значи. – отговорих и замислено. Но всеки поглед има различно значение.
- Но как разбираш какво?
- Виж, значението на погледите, е като значението на думите. Много думи с най- различни значения, но не само значенията им са важни, всичко около тях е важно, точно както с погледите.
- Не разбирам. Какво имаш предвид? Как така всичко около тях е важно, те са просто думи, свързани линии, на които сме дали значения.
- Много задълбаваш , просто исках да ти кажа че една дума, включва в себе си не само значението, което сме и дали, значение и придава и този който я изрича, начинът по който я изрича и така нататък. Сега разбра ли ме?
- Да.- отговори тя, опитвайки се да изглежда уверено, но все още беше замислена. Личеше и, все още мислеше за погледа.
- Добре. Надявам се, че вече откри какво имам предвид за погледите. Вървеше и не отговаряше, мислеше и издишваше топлият въздух в студеното пространство. Продължих. – Исках да ти кажа, че да, погледът значи нещо, но всеки път може да има различно значение. Зависи от кой е отправен, към кой е отпрвен, къде, кога, в каква ситуация. А всеки поглед е нов, колкото и еднакъв с предишния да ни се струва, нищо не се повтаря.
- Вече разбирам.- Отговори ми с усмивка. Усмихнах се и аз. Усмивката и бързо загасна, замислената физиономия отново се появи на лицето и.
- Още ли мислиш за погледа или има нещо друго? Вървеше мълчаливо и не отговаряше, типично за нея. Накрая сподели.
- Чудех се как разбираш, кога си погледнат с погледа за който купнееш? Колко погледа трябва да срещеш, за да различиш достатъчния, този, който ще те направи щастлив, ще ти покаже какво следва?
- Различно е. Понякога става от първия път, понякога- не. Но ще го почувстваш, ще го усетиш. Както е и с другите неща. Дойде светофарът, на който се разделяхме. – До скоро.- казах и усмихнато. Вдигна очи от земята, погледна светофара.
- Чао. - каза меланхолично и извърна големите си